Виктор Ерофеев: Андрей Сахаров остава във вечността
На 21 май се навършиха 100 години от рождението на учен Андрей Сахаров. По този мотив ви предлагаме мнението на съветския публицист Виктор Ерофеев за разликите сред учения и други двама нобелисти от Съюз на съветските социалистически републики — Солженицин и Горбачов, публикувано от руската редакция на DW.
Андрей Сахаров е светла персона. Ще минат хиляда години и по този метод, съгласно мен, ще остане той в паметта на Русия. Заедно със светците. Неговата житейска еволюция се стреми тъкмо към този канон. Но това не беше толкова просто.
За да бъде канонизиран в бъдещето като всемирски светец, той трябваше да премине сложния път на прехода от едно положение в друго. В този смисъл той е прелестен, разгорещен воин за научнофантастичен сюжет на разказ, филм, комикс.
Как би могъл Нобеловият комитет да му даде Нобелова премия за мир през 1975 година, откакто в ужасните сталински времена той удължи съществуването на същинската " империя на злото ", като сътвори водородната бомба, способна да унищожи човечеството? Все отново това е цялостен парадокс! Гениалният физик Сергей Капица да вземем за пример не желал и отказал да взе участие в нуклеарната конкуренция - популярен човек, само че ще остане в негово време. А Сахаров ще отиде във вечността.
Ако разгледаме живота му като образец за завладяваща фикция, тогава той се оказа оня воин на мрака с три звезди на герой на Съюз на съветските социалистически републики и куп разнообразни награди и трофеи, който отхвърля маската на злото и поема ярък витален път. Това е страхотна промяна! Ще кажете, станало е инцидентно, тъй като в случай че Хрушчов беше по-умен, той нямаше да подгони Сахаров поради настояването му да не организира наземни проби на нуклеарни оръжия, а щеше да откри метод да го успокои.
Започнал да спори с властта като техен човек от епохата на размразяването, той проникна в нейната същина и се трансформира в немилостив съперник. Отново, както в образцовия роман за основаването на всемирски светец, те му лишиха всички ордени и оценки, проведоха му обиски и претърсвания, изгониха го отвън полезрението в град Горки и го обрекоха на самота. Неведнъж е провеждал гладни стачки. Ясно е, че Елена Бонър — „ мозъчният концерн “ в фамилията на учения, също направи доста, с цел да измъкне Сахаров от властта на злото.
Сумата от случайности се трансформира в причинност на фантастичния сюжет и против това не може да се направи нищо. Еволюцията на героя по посока на положителното, воин със симпатичните черти на образован монах, живеещ извънредно непретенциозно, заобиколен от книги, основател на космологични теории за безкрайни цивилизации, набожен в единството на народ и интелигенция, откърмен със соковете на съветската литература, става само вярна и в последна сметка същинска. Вярата му в общи етични полезности с съветския народ е единствено част от вярата му в същинското съвършенство на човечеството, което беше хвърлено в несъвършенство заради тоталитарните режими, глада, войните, алчността и даже конкуренцията в модата. Именно за тези спирачки на развиването той приказва в своята подробна, ненапълно старомодна Нобелова лекция.
Сигурен съм, че е сбъркал: човечеството е несъвършено въобще не заради отклонения от нормата, а точно заради тази норма, която не знае същинския смисъл на престоя на индивида на Земята. Но трогателните заблуди на Сахаров го тласнаха към канона на светците. В съпоставяне с Александър Солженицин той беше като дете, което не допускаше играта на шовинизъм. За разлика от Михаил Горбачов, той беше влъхва, който разбираше, че комунизмът е приключил.
Видях го единствено един път в живота си на богата вечеря в резиденцията на американския дипломат във връзка визитата на Роналд Рейгън в Москва през 1988 г. Той беше болен, изтощен, само че светец. В съпоставяне с него всички, или почти всички останали изглеждаха като огромни или дребни чудовища.
Сахаров като блян е нужен за хората по същия метод, както светите образци. Светците доста постоянно са били и явно ще бъдат наивни същества - само че въпросът не е, че бъркат, а че се опълчват на враждебната мощ на злото.
Излизайки от злото и прославяйки положителното, Сахаров сътвори (не като набожен човек) набожен модел на истината в актуалния свят. Нищо не може да я унищожи. Може да се заглуши, да не се вижда, както прави сегашният режим на Путин, само че Сахаров — като слънчевата сила — е планиран не за десетилетията от мрачната епоха на Путин, а за вековете на човешко развиване.
Андрей Сахаров е светла персона. Ще минат хиляда години и по този метод, съгласно мен, ще остане той в паметта на Русия. Заедно със светците. Неговата житейска еволюция се стреми тъкмо към този канон. Но това не беше толкова просто.
За да бъде канонизиран в бъдещето като всемирски светец, той трябваше да премине сложния път на прехода от едно положение в друго. В този смисъл той е прелестен, разгорещен воин за научнофантастичен сюжет на разказ, филм, комикс.
Как би могъл Нобеловият комитет да му даде Нобелова премия за мир през 1975 година, откакто в ужасните сталински времена той удължи съществуването на същинската " империя на злото ", като сътвори водородната бомба, способна да унищожи човечеството? Все отново това е цялостен парадокс! Гениалният физик Сергей Капица да вземем за пример не желал и отказал да взе участие в нуклеарната конкуренция - популярен човек, само че ще остане в негово време. А Сахаров ще отиде във вечността.
Ако разгледаме живота му като образец за завладяваща фикция, тогава той се оказа оня воин на мрака с три звезди на герой на Съюз на съветските социалистически републики и куп разнообразни награди и трофеи, който отхвърля маската на злото и поема ярък витален път. Това е страхотна промяна! Ще кажете, станало е инцидентно, тъй като в случай че Хрушчов беше по-умен, той нямаше да подгони Сахаров поради настояването му да не организира наземни проби на нуклеарни оръжия, а щеше да откри метод да го успокои.
Започнал да спори с властта като техен човек от епохата на размразяването, той проникна в нейната същина и се трансформира в немилостив съперник. Отново, както в образцовия роман за основаването на всемирски светец, те му лишиха всички ордени и оценки, проведоха му обиски и претърсвания, изгониха го отвън полезрението в град Горки и го обрекоха на самота. Неведнъж е провеждал гладни стачки. Ясно е, че Елена Бонър — „ мозъчният концерн “ в фамилията на учения, също направи доста, с цел да измъкне Сахаров от властта на злото.
Сумата от случайности се трансформира в причинност на фантастичния сюжет и против това не може да се направи нищо. Еволюцията на героя по посока на положителното, воин със симпатичните черти на образован монах, живеещ извънредно непретенциозно, заобиколен от книги, основател на космологични теории за безкрайни цивилизации, набожен в единството на народ и интелигенция, откърмен със соковете на съветската литература, става само вярна и в последна сметка същинска. Вярата му в общи етични полезности с съветския народ е единствено част от вярата му в същинското съвършенство на човечеството, което беше хвърлено в несъвършенство заради тоталитарните режими, глада, войните, алчността и даже конкуренцията в модата. Именно за тези спирачки на развиването той приказва в своята подробна, ненапълно старомодна Нобелова лекция.
Сигурен съм, че е сбъркал: човечеството е несъвършено въобще не заради отклонения от нормата, а точно заради тази норма, която не знае същинския смисъл на престоя на индивида на Земята. Но трогателните заблуди на Сахаров го тласнаха към канона на светците. В съпоставяне с Александър Солженицин той беше като дете, което не допускаше играта на шовинизъм. За разлика от Михаил Горбачов, той беше влъхва, който разбираше, че комунизмът е приключил.
Видях го единствено един път в живота си на богата вечеря в резиденцията на американския дипломат във връзка визитата на Роналд Рейгън в Москва през 1988 г. Той беше болен, изтощен, само че светец. В съпоставяне с него всички, или почти всички останали изглеждаха като огромни или дребни чудовища.
Сахаров като блян е нужен за хората по същия метод, както светите образци. Светците доста постоянно са били и явно ще бъдат наивни същества - само че въпросът не е, че бъркат, а че се опълчват на враждебната мощ на злото.
Излизайки от злото и прославяйки положителното, Сахаров сътвори (не като набожен човек) набожен модел на истината в актуалния свят. Нищо не може да я унищожи. Може да се заглуши, да не се вижда, както прави сегашният режим на Путин, само че Сахаров — като слънчевата сила — е планиран не за десетилетията от мрачната епоха на Путин, а за вековете на човешко развиване.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ